f t g m
Copyright 2019 . Комитет Родолюбие - всички права запазени

Знамена (копия)

Pin It

    

Знаме на ЧЕТВЪРТА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА

 

Четвърта Опълченска Дружина
Четвърта Опълченска Дружина

 

4-та опълченска дружина получава знаме от Априлското въстание, известно като Горнооряховско знаме. То е ушито от горнооряховското женско дружество „Просвета” и е било предназначено за Първи революционен окръг – за четата на Иван Семерджиев и Георги Измирлиев – Македончето. Войводите са арестувани, знамето е взето от турците и се е намирало в конака в Търново. При влизането на руските войски в града, жителите превземат конака, намират знамето и се обръщат с молба към ген. Й. Гурко, за да го връчи на една от дружините на опълчението. След като тържествено е осветено, той го връчва тържествено на 4-а опълченска дружина. То е единственото знаме, шито в България, предвождало в бой дружините на Българското опълчение. След Освобождението, през юли 1878 г. то става знаме на пловдивска № 20 пеша дружина на Българската земска войска. В изпълнение на клаузите на Берлинския договор през февруари 1879 г. земската войска на Източна Румелия е преименувана в Източно-Румелийска милиция и е реорганизирана. 20- а дружина става 2- а пеша пловдивска дружина. Дружината носи знамето при обявяване на Съединението и в боевете в Сръбско-българската война 1885 г.

 

 

Знаме на ЧЕТАТА НА ЧАРДАФОН

 

Четата на Чардафон
Четата на Чардафон

 

В пловдивското село Голямо Конаре Чардафон организира своя войска, а по-късно събира от своите съратници пари за направата на революционно знаме. Ролята на Голямоконарската Райна Княгиня е възложена на Недялка Шилева - ученичка, която завършвала последния клас на гимназията.
Чардафон й дал зеленото сукно, на което Георги Данчов бил нарисувал златен лъв, а тя му отвърнала: „На драго сърце ще го ушия, господине. Като българка, когато виждам моите братя селяни да работят денем и нощем, и то за кого - само да плащат тлъстите заплати на чиновниците на пашата“. 
Поради липсата обаче на време за шиене Недялка и Чардафон само изрисували знамето с блажна боя. Написали: „Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз! Свобода или смърт! Напред, юнаци!“
Бунтовната обстановка в селото не останала незабелязана от плавдивската дирекция на румелийската милиция и префектът на Пловдив Петър Димитров отишъл да въдворява ред, а сутринта след пристигането му Чардафон заедно с двадесетина свои съратници отишъл в двора на къщата, където бил отседнал префектът, и развял знамето.
„Господин префект! - извикал той. - В името на българския княз Александър обявявам днес съединението на Източна Румелия с България!“ Думите му са посрещнати с възторжени възгласи от хората, събрали се там, и така Чардафон бил първият, който провъзгласил Съединението на страната.
Европейските консули, акредитирани към източнорумелийското управление, разбират, че това не е обикновен преврат, извършван от войската и добре познат като начин за промяната на някое управление, а истинско народно въстание срещу несправедливото разделение на България

 

Знаме на МАРАШКАТА ЧЕТА

 

Марашката чета
Марашката чета
  

Марашката чета е формирана на 5 срещу 6 септември 1885 г., в квартал Мараша в Пловдив, състояла се от 70-100 души, командвана от Тодор Гатев.

 

Знаме на ДЕВЕТИ ПЕХОТЕН ПОЛК

 

 

Девети пехотен пловдивски полк е формиран в Пловдив под името Девети пеши пловдивски полк с указ №61 от 23 декември 1885 г. Влиза в състава на 5 пеша бригада.

9 полк получава първото си бойно знаме на 31 август 1886 г. На 14 януари 1888 година княз Фердинанд провъзгласява майка си княгиня Клементина за шеф на полка и той става известен под наименованието "9 пеши Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк". В полка е зачислен и самият княз Фердинанд. През 1892 година полкът официално влиза в състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия.

 

Знаме на 18-ТИ ПЕХОТЕН ВОЛГОТСКИ ПОЛК

 

 

Знаме на ПРЕОБРАЖЕНСКИ ПОЛК

 

Знаме на Източна Румелия

Източна Румелия